Днес, ей така делнично и между другото, ме застигна едно изречение. Във Фейсбук Фанка Василева, която (още) не познавам, написа няколко реда любопитен текст, под който тагна "Соц гурме" с думите: "вдъхновенa за проучване на истината от Соц гурме".
Може и да звучи превзето, ама голяма работа, все едно ще кажа: ето това ме направи истински щастлива!
Това е изключителна чест, най-висока оценка: "Соц гурме" да бъде видяна като вдъхновяваща. Хора да намерят в нея мотив да тръгнат по свои си пътеки, да търсят свои истории, да почувстват чаровете на любимата ми "кулинарна археология".
Фанка Василева е стигнала до блога на Евгений Тодоров - обширна поредица истории, която според мен някой ден ще остане като един от най-живите, същински летописи на Пловдив от периода на късния комунизъм и постсоциализма.
Разговарях с Евгений много скоро, след като започнах да работя по книгата, и понеже още не ми се беше избистрила съвсем идеята, го разпитвах съвсем хаотично. Оказа се, че това е най-добрият начин Евгений да бъде разпитван. Защото това е начинът, по който веднага става ясно, че Евгений наистина знае за всичко. Разговорът с него ми напомняше, спомням си, на разлистването на енциклопедия. Като че отварях напосоки страница след страница, и всеки път попадах на море от истории, лица, картини, много по-широко и дълбоко, отколкото бях в състояние да обема.
Надявам се "Соц гурме" отново да ме отведе до него - за някоя преработка, или нещо. Може и в същия ресторант - не помня името му, беше до една от автогарите на Пловдив, с битови покривчици, но съм запомнила сервитьора му. Когато го извиквахме от време на време нещо да поръчаме, той ни изслушваше, и после шумно одобряваше избора ни.
Ние: "Първо една Шопска салата."
Той: "А, Шопска салата! Браво!"
Ние: "После една супа топчета..."
Той: "О, браво, браво! Супа топчета, чудесно, момичета!" (бяхме с моя приятелка).
Ние: "И две кюфтета?"
Той: "Кюфтета! Е, браво на вас, браво!"
И ето сега, в края на този блог пост, който ме отведе далече от това, с което започна, ще изразя радостта си от изключителната свобода на блогърството. Като журналист, дисциплиниран в духа на англосаксонската школа, за мен е просто невероятно: започнах от Фанка, минах през Евгений, завърших с разговор със сервитьор, и не, дори не с разговор със сервитьор, а с кратка радостна ода за свободата! При това - ей сега приключвам, защото ми писна да пиша, и никой копче не може да ми каже!
Само преди това да завърша: Благодаря, Фанка! :)